Какво представляват пеладофобия и фалакрофобия?

В медицината са описани и признати много видове страхове и фобии – от най-известните, като страх от паяци, затворени пространства или летене, до най-необичайните, като например хромофобията или фригофобията, което означава страх от ярки цветове или студ.

Макар думите „страх“ и „фобия“ често да се използват взаимозаменяемо за едно и също нещо, те не означават напълно едно и също. Усещането за страх вероятно е познато на всички ни. От биологична гледна точка страхът е едно от най-първичните чувства, които могат да изпитат по-висшите животни и човекът. То играе съществена роля за оцеляването на вида, тъй като при първите признаци на опасност ни подтиква да избягаме и да се скрием, запазвайки по този начин съществуването си, а индиректно – и линията на гените и вида си. Страхът продължава, докато опасността е наблизо, и затова е напълно рационално чувство. Съществуват различни степени на страх – от леки, при които се стряскаме за момент, до такива, които нямат „твърда основа“ и затова можем да ги опишем като ирационални, при които човек не може да ги контролира по собствена воля. Тези видове страхове наричаме фобии.

Фобиите са доста често срещани сред хората, но все пак трябва да разграничим силния страх, който често изпитват, особено децата, например от лекари или животни, който с времето изчезва, и фобията, от която не можем да се освободим без подходяща професионална помощ.

Фобията може да се разпознае по множество различни признаци – както психически, така и физически. Засегнатото лице може да бъде много нервно, да чувства, че смъртта е близо, да изпитва слабост или дори да припадне, да получи паник атака, да има силно ускорен пулс, да се поти обилно, да има сухота в устата, да не може да изговаря правилно изречения, да трепери неконтролируемо и др. Разбира се, не е задължително засегнатият да изпитва всички изброени симптоми, но обикновено изпитва няколко от тях, които не може да контролира или да повлияе на тях по никакъв начин (за разлика от силния страх). Симптомите се появяват, когато човек е в близост до източника на страха си, го преживява или дори само си помисли за него – като например да бъде в затворено пространство, да види паяк, животно или да лети със самолет. Фобията обикновено има произход от детството или някакъв лош опит. Засегнатото лице ще се опитва да избегне източника на своята фобия, доколкото може, поради което тези страхове често усложняват живота. Единственият начин да се справим с тях е да потърсим професионална помощ. Можем също така сами да се опитаме да преодолеем фобията, но само в ранните, по-леки етапи и само в случаи, в които човек може донякъде да се контролира по време на атака. Ако загуби напълно контрол, най-добре е да потърси медицинска помощ възможно най-скоро и да започне постепенно да разрешава проблема, тъй като ситуациите, които предизвикват такава реакция у засегнатия, могат да бъдат животозастрашаващи (например страх от височини, при който болният може да загуби съзнание и да падне). Разбира се, успехът на лечението не е гарантиран. Съществуват и медикаменти, които облекчават симптомите на фобични атаки, но те имат много отрицателни странични ефекти и не решават самия проблем.

Както вече споменахме, има много известни и описани фобии. Две от тях са пеладофобия и фалакрофобия (на български тези термини също се наричат „пеладофобия“ и „фалакрофобия“, но тези думи не са широко употребявани). Първата представлява страх от плешиви хора, а втората означава страх от това самият човек да стане плешив. Както и при всички други фобии, и тук става въпрос за ирационален, необясним и неконтролируем страх, който обикновено се задейства от травматично събитие, като например участие в обир, при който обирджията е бил плешив, и други подобни случаи. Може да бъде и вроден, въпреки че това е много рядко. И двете фобии могат да бъдат лекувани само с професионална помощ, чрез психотерапия или, в най-тежките случаи, с медицинско или психиатрично лечение.